Вълшебна гора


           


 Сутринта беше зелена, паяжините чертаеха линии под мокрият мъх. Въздуха беше пропит с влага и сънливост. Един бръмбар се измъкна с бавни движения от сянката на нощните цветя. Топчета слънчева светлина се търкулнаха край бръмбара. Той се напи със златиста вода, а по крачката му полепнаха капчици.
    В тихото,  боровите иглички падаха с мек звън върху мънистата на росата. Въздишка се отрони в бледо син облачен отенък и се отпечата на корубата на бръмбара. Той усети докосването и потрепери. Хладният въздух попиваше всеки звук с меките си небесни завивки.  Бръмбара бавно вървеше между връхчетата на пробилите луковици.
    На дърветата кацна птица, с черното си като вселена око наблюдаваше мъха, следеше  тревожното потрепване на паяжините. С рязко движение тя клъвна бръмбара и кацна отново на бора. Въздуха се раздвижи, от отворените цветчета кокичетата се посипа ярко жълт прашец.
Птицата се огледа, една шишарка тупна и я подплаши, тя литна.
Топлината на лъчите достигна сенките. В мъха затоплите кадели влага, запредоха снопове тънка пара,  която се издигаше към боровете. Деня беше дошъл.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...