Сладолед


 Сладоледеното момиче, беше със скъсана рокля, краката му бяха изподрани, усните напукани посинели и бели. То знаеше защо е дошло, но не знаеше защо е останало.
Да забравиш беше като да издишаш, нямаше нужда от усилие.
    Преди време миналото го беше застигнало и то срещна Красивият принц.  Той беше възпълничкък, вероятно от ядене на сладоледени момичета, но винаги носеше сладки подаръци.
Първото докосване беше омекващо и плахо, като пипало на медуза.
Но момичето беше свикнало с мляскащото усещане на хорските езици, то беше професионално. Подаръците бяха приятни, това имаше значение и си заслужаваше да се помни.
Той и донесе ягодови плодове и нощта се оцвети в стопени захарни пръчки топящи се по стъпала, не беше взискателен. Идваше редовно със зърнисти ягоди, полети с топъл сироп.
    Всеки обича ягоди, лесно е се влюбиш в ягода. Да се поливаш сироп по слънчевият си сплит.
Обеща и розова рокля, Красивите принцове държат на обещанията си, но първо нека се помолят заедно. Първо задълженията, после удоволствията.
Красивият принц обичаше да радва момичетата, този път наистина зарадва това с розовата рокля.
Мястото беше пълно с покой. Сладоледеното момиче мирише. Мухите се тълпяха и опипваха с меките си пипалца очните му ябълки. Беше лесно да остане тук, нямаше нужда от усилие, нито от дишане. Омекваше и се топеше в розово.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...