Така ги обичам тези пролетни утрини. Първо полето заблестява от белезникави капчици роса, изсветлява и изсветлява със всеки слънчев лъч. Над боровете плув-ват ефирни ризи от пара, размятат ръкави и търсят Зорницата да я облекат. Ала тя вече е срешила косите си и ги е вързала със слънчеви кордели...а боровете пошепват нетърпеливо и тихичко: Не тръгвай. Те последни попиват светлината. Ярките ми цветя на прозореца чакат утрото. Седя и го чакам с тях, пред празнично. Духаво върбово и зюмбюлено розово. Смесвам две лъжички кафе и канела, и замесвам тесто с лимонени корички и ром. Всичко пее, птички, облаци и сърца са взели лъжичка прашец и са опити и влюбени. Боже, ако си в росата и в цветовете на мушкато, в мириса на небе така лесно ми е да те прочета, и обичам. Да съм светулка и мушица полята със светлина, и да се загубя сред полето.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...