Докато си тръгвам


ivaalex
Дали и есента целува пламенно листата. Дали рисува капки резида отвъд, където надвечера спи с мъглата. Вървя. Листата са - вървя сред тях- плачът под пейките, дъха на лятото. А виолончелото опъва струни, литва ятото което връща се на юг с недостига в перата си. Неуки нека да са кожените ми обувки. Душата къса e, от дефицит е гола, a сега е боса. Четеш ме... откъс съм от вчерашна пиеса. Mълча. - На есен сеят се житата, преди да са умрели пеперудите. - Не искам да съм стрък, а вятърът подбрал тревите. Не съм и жито, скрежта засрамена съм, на ябълките по страните. Не съм дантелено сърце от миналото лято оцеляло, което пак да презимува на прозореца ти избеляло. Събрах листа от ясените и под пейките с тях ще ида. Била съм есен, струна, кажи ми още, че съм луда. Но да целувам без бъда, без да си. Не искам. Чети пиеси и никни, пред теб ще се разплисквам. И като есента ще разцелувам в ръждиво керемидите, преди да си излюпя сняг от... какавидите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...