19.08.2015 г.

Няма защо...

       
(45X65m.)
Original authorship work.





































По устните ми плува страх
между петната обич, са петна от грях
прочитам редовете бели
редици букви, запетая, точка.
Зелена беше моята рокля
а ти ми обеща да пишеш.

Но днеска пиеш и мълчиш
в петък тихото е скъпо,
а аз на кредит не живея.
На думи лесно обедняваш.
Наливам ти и ти прощавам,
а после плащам сметки в пъти.

Седя и любопитно сричам
във вестника от трети лист
от малка, некролозите обичам
и се заслушвам в оня плътен глас:
ЖИВОТА ТИ Е ШИБАНА ПРЕДСТАВА
А под асмите в сянка синя, философи
седят и хвърлят карти и ти взимат попа
(така по навик аз подмятам строфи)
преди да раздадат асата, дръзко пият,
филжданче, две с гроздова ракия.

Така и не ми каза, но разбрах...
след покера си тръгваш за у вас,
а мен ми писна да чета,
и без това зад вестника рева...
от редовете с думите - опечалени.
Гласа ми шепне: ГУБИШ ВРЕМЕ.
От положителни герои ми се повръща
не спиш с омъжени и не разваляш къщи.
По дяволите, ти си тръгвай аз оставам
ще си приказвам с НЕГО тук, до зазоряване.



Няма коментари:

Публикуване на коментар