Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Август, 2015

Няма защо...

По устните ми плува страх
между петната обич, са петна от грях
прочитам редовете бели
редици букви, запетая, точка.
Зелена беше моята рокля
а ти ми обеща да пишеш.

Но днеска пиеш и мълчиш
в петък тихото е скъпо,
а аз на кредит не живея.
На думи лесно обедняваш.
Наливам ти и ти прощавам,
а после плащам сметки в пъти.

Седя и любопитно сричам
във вестника от трети лист
от малка, некролозите обичам
и се заслушвам в оня плътен глас:
ЖИВОТА ТИ Е ШИБАНА ПРЕДСТАВА
А под асмите в сянка сина, философи
седят и хвърлят карти и ти взимат попа
(така по навик аз подмятам строфи)
преди да раздадат асата, дръзко пият,
филжданче, две с гроздова ракия.

Така и не ми каза, но разбрах...
след покера си тръгваш за у вас,
а мен ми писна да чета,
и без това зад вестника рева...
от редовете с думите - опечалени.
Гласа ми шепне: ГУБИШ ВРЕМЕ.
От положителни герои ми се повръща
не спиш с омъжени и не разваляш къщи.
По дяволите, ти си тръгвай аз оставам
ще си приказвам с НЕГО тук, до зазоряване.



Не го разбра...

Тя няма да ни види, обич моя
сред облачно разцъфнали липи
сандалите ще изхвърля зад завоя
а ти цветчетата на роклята ми преброи.

Той няма да ни види, обич моя
приседнала до тебе на брега
ще плиснат капчиците на прибоя
на лебедите във вълтавските крила.

Тя няма да те пита, ти мълчи
във струните на сините звезди
дали заспивала съм само твоя
и с теб ли съм се будила в зори.

Той няма да ме пита, но мълча...
Не съм била перцето на сакото ти
и петолинието минорно в очите ти
не съм била и няма и да бъда...

Нима не го разбра...
Мечтах, но няма да се сбъдна.


Вълтава - протича през Прага, и повечето време от годината има лебеди


Отговор

Си в дните, в утрините,
под листата, в  лъхнала се трева,
под слънчевите мостове,
в люлчиците от паяжина
в туптящите сърца на врабчетата.
В колелцата завихрен вятър,
прекатурен по оранжевите покриви,
в трепета на цветните прашинки,
в огледалцата от роса,
в игличките на боровете,
в звъна на лилавите камбанки,
в прашеца на люляците
в смеха на глухарчетата,
в тъгата на макове, в съня на житата,
ти си...
Целувка от хладен дъх,
извивката на бяло облаче,
светлосиня панделка небе,
стихче слязло по улука,
дъждовна локвичка,
камъче в обувката ми
си ти.

А аз?
Не ме измисляй,
съм ванилената капчица, от сладоледа ти.
Другият път си избери ягодов.