.......



Пусто е... сутрин.
Събуждам се окована
в тялото на жена,
удушено от вторника.
Стискам длани... мъгла.
Матката ми мрази неродените ми деца,
а ребрата са ковчег за сърцето ми.
Повръща ми се от разумност,
от възпитание ми се гади,
от примерно държание
са синините по ръцете ми.
Ще тръгна по улиците
и ще напсувам всеки срещнат.
Ще остана вън,
и няма да си дойда.
Скелета ми копнее за плът
малко преди да изгасят осветлението,
някой друг ще счупи
всяка кост в мен
и няма да има вторници
и няма да има утрини.
Търся болница в която да
даря остатъка си.

..................

Мъглите прибират чувалите си с тъга,
под възглавниците на хората.
 Дишаш и разбираш, 
защо поетите се самоубиват на есен.

..................................
Любовник

Когато искам мога да те призова.
Отчаяно лекарство против празнота.
Екзорсиста е отишъл по дяволите.


Докато си тръгвам


ivaalex
Дали и есента целува пламенно листата. Дали рисува капки резида отвъд, където надвечера спи с мъглата. Вървя. Листата са - вървя сред тях- плачът под пейките, дъха на лятото. А виолончелото опъва струни, литва ятото което връща се на юг с недостига в перата си. Неуки нека да са кожените ми обувки. Душата къса e, от дефицит е гола, a сега е боса. Четеш ме... откъс съм от вчерашна пиеса. Mълча. - На есен сеят се житата, преди да са умрели пеперудите. - Не искам да съм стрък, а вятърът подбрал тревите. Не съм и жито, скрежта засрамена съм, на ябълките по страните. Не съм дантелено сърце от миналото лято оцеляло, което пак да презимува на прозореца ти избеляло. Събрах листа от ясените и под пейките с тях ще ида. Била съм есен, струна, кажи ми още, че съм луда. Но да целувам без бъда, без да си. Не искам. Чети пиеси и никни, пред теб ще се разплисквам. И като есента ще разцелувам в ръждиво керемидите, преди да си излюпя сняг от... какавидите.

Няма защо...

via:
       

По устните ми плува страх
между петната обич, са петна от грях
прочитам редовете бели
редици букви, запетая, точка.
Зелена беше моята рокля
а ти ми обеща да пишеш.

Но днеска пиеш и мълчиш
в петък тихото е скъпо,
а аз на кредит не живея.
На думи лесно обедняваш.
Наливам ти и ти прощавам,
а после плащам сметки в пъти.

Седя и любопитно сричам
във вестника от трети лист
от малка, некролозите обичам
и се заслушвам в оня плътен глас:
ЖИВОТА ТИ Е ШИБАНА ПРЕДСТАВА
А под асмите в сянка сина, философи
седят и хвърлят карти и ти взимат попа
(така по навик аз подмятам строфи)
преди да раздадат асата, дръзко пият,
филжданче, две с гроздова ракия.

Така и не ми каза, но разбрах...
след покера си тръгваш за у вас,
а мен ми писна да чета,
и без това зад вестника рева...
от редовете с думите - опечалени.
Гласа ми шепне: ГУБИШ ВРЕМЕ.
От положителни герои ми се повръща
не спиш с омъжени и не разваляш къщи.
По дяволите, ти си тръгвай аз оставам
ще си приказвам с НЕГО тук, до зазоряване.




Не го разбра...


ivaalex


Тя няма да ни види, обич моя
сред облачно разцъфнали липи
сандалите ще изхвърля зад завоя
а ти цветчетата на роклята ми преброи.

Той няма да ни види, обич моя
приседнала до тебе на брега
ще плиснат капчиците на прибоя
на лебедите в нежните крила.

Тя няма да те пита, ти мълчи
във струните на сините звезди
дали заспивала съм само твоя
и с теб ли съм се будила в зори.

Той няма да ме пита, но мълча...
Не съм била перцето на сако ти
и петолинието минорно в очите ти
не съм била и няма и да бъда...

Нима не го разбра...
Мечтах, но няма да се сбъдна.


Отговор

ivaalex


Си в дните, в утрините,
под листата, в  лъхнала се трева,
под слънчевите мостове,
в люлчиците от паяжина
в туптящите сърца на врабчетата.
В колелцата завихрен вятър,
прекатурен по оранжевите покриви,
в трепета на цветните прашинки,
в огледалцата от роса,
в игличките на боровете,
в звъна на лилавите камбанки,
в прашеца на люляците
в смеха на глухарчетата,
в тъгата на макове, в съня на житата,
ти си...
Целувка от хладен дъх,
извивката на бяло облаче,
светлосиня панделка небе,
стихче слязло по улука,
дъждовна локвичка,
камъче в обувката ми
си ти.

А аз?
Не ме измисляй,
съм ванилената капчица, от сладоледа ти.
Другият път си избери ягодов.






хронология

[ June 17, 2015 15:07] You: Ти си чаша...
[ June 17, 2015 15:08] You: ако реша, че в нея има отрова,  ще умра
[ June 17, 2015 15:08] You: ако реша, че в нея има вино, ще се напия
[ June 17, 2015 15:08] You: ако реша, че в нея има вода, ще утоля жаждата си
[ June 17, 2015 15:08] You: ако реша, че е празна ще те оставя
[ June 17, 2015 15:08] You: аз съм егоистична пияница
[ June 17, 2015 15:09] You: съм
[ June 17, 2015 15:09] You: а сега се мисли за важен ...


Лили Иванова - За тебе бях , Lili Ivanova - Jsem pro tebe byla Превод на чешки



Лили Иванова - За тебе бях


Помниш ли моите сънища?
В тях ти откриваше пътища.
А любовта в този океан,
с мойта нежна длан, можех да ти дам...

Припев:
За тебе бях
лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прах,
шепот на един монах.
За тебе бях
смисъла на всеки ден,
днес съм вече дъх студен,
ти остана стар рефрен.

Помниш ли срещите парещи?
Нежни въздишки, отронващи.
А любовта, тя дойде сама
само миг поспря, после отлетя...

Припев:
Помниш ли моите сънища...





Lili Ivanova - Jsem pro tebe byla 



Vzpomínáš na mé sny
Nešel si tam své cesty
A laská je ten oceán
Co jsem ti dala s mou nežnou dlaň.

Ref: 
Jsem pro tebe byla - paprsek měsíční v vonným času,
jsem pro tebe byla - jiskry z hvězdného prachu.
Šeptaní tiché jednoho mnichu
Význam tvého dne jsem byla
Dnes v chladní dech jsem se proměnila, 
a starý refrén zůstal si ti. 

Vzpomínáš na setkáni vroucí,
jemní povzdechy naše padající.
Jak láska sama k nám přistála
zůstala mžik, a pak se nebem zdála. 




Превода ми е напълно аматьорски и така както аз бих го прочела с нежност и ласкавост в чешки език, така както бих го казала на любим човек, така както бих го преживяла. 

Ден...


Две момичета хранят гълъбите с надежда.
Една жена рисува площада за да мине времето.
Едно момче, чака да завали и подръпва синята си обица.
Две баби бутат колелетата си, ала фарчетата им не светят.
Една монета на паважа се мисли за слънце, дете я намери и си купи бонбон.
Махалото на часовника брои миговете, в които не мисля за него, а в другите мигове времето спира.
Продавача даде торба картофи и се усмихна, а жената си тръгна развеселена.
Капчица сладолед се стапя в розова локвичка.
Часовника стои... махалото брои.
Червените крачета на гълъбите подкачат весело от паве на паве.
Една жена се усмихна, може би е обичана.
Лилавите петунии от прозорците засвириха блус на всички влюбени облаци.
Тя си тръгна... Той не я чака. Роклята и полетя подета от вятъра - къс басма.
Прашеца ме кара да кихам, а листата на ясените ме питат защо съм тук.
Между вдишването и издишването чувам душата ми да ромони над тревите...
...и да разцъфва.


Изписана...


Не исках да подсмърчам днес...
Душата ми не спазва дисциплина.
Скръбта е буква, не стремеж.
Със туш ще нарисуваш - вик,
но аз ще го издраскам с ножа,
върху листа ми - изпоцапан под
ще капят ланските копнежи.
Останалото е метеж, подпалваш
бесиш и камбана бие.
Скръбта в нощите ни води ад,
а в дните чупи стъклария
оная дето неизмита си седи
от вчерашната ни добра вечеря,
и неизгладена по закачалките виси
в синя риза, в рокля от дантела.
Не ти ли догорча кажи
осакатях от думи, ослепях от рими.
Каква била съм по преди...
Сега наричаш ме: Незаменима.
Хартията ми мокра не гори,
тя не е кожа да се татуира.
Разплакваш ме, добре - боли
от скръб, ала не се  умира.

Разлистена




Ела си пак, назаем ласко взета
с въздишките на цъфнали лалета.
Поела дъх и отмаляла в утринното злато,
роса в листата, в детелинен лъх разлята,
където дреме в ръцете ми присвито
гнезденце малко с птиченца повити.

Ела си пак, заруменяла ласко тиха
по стръкчетата люшнали се на тревите.
Като милувка вятърна си във върбите,
ела сплети ми възелчета в косите.
Но си мълчи, навън заспала съм отвита
но ти завий ме, ласко дъждовита.

Ела си пак, в цветенце пламнала иглика
тупти до мен в шептежа на пчелите.
А аз в съня на ясените ще те чакам скрита
и ако някога решиш да ме събудиш
да искаш да ме кажеш, да ме бъдеш..
Аз ласко моя, няма да те питам,
кого си скътала, изпяла и отлитала...

А само ще те дишам... ще пониквам.


наново

via

По топлата ми мека кожа
разлистваш с устни принадлежност. 
Не съм ти никаква, само жена
от сто живота минали ти нося нежност 
но после някак си отивам,
а ти отново ме откривай
но в следващият по-красива. 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...