Лица

































                                             via:



Отегчено ме гледаш:
- Коя си?  - ме питаш.
Вече няма и късче от мен
разпилях се, разлях се в полята
разцъфнах, въздъхнах - недопята.
Вече няма и късче от цвете,
спят в шепата семенца слепи,
а духа ми целува водата
напоила копнежа за лято.

Отегчено се взираш.
- Къде си?- ме питаш.
- Не ме ли намираш?
Толкоз пъти валяла съм в тебе,
че поникнах стократно,
изкласих със земното злато
а жътварския сърп на заника
от тежест избави ми дните.

Тая жътва аз скътах в зениците
натежели под Звездната плява.
И когато Луната в стомна изкъпана
се търкулна на  твоето рамо
се изплъзнах от всичките питанки
и потърсих безмълвна дъбрава
от която да бъда люляна,
под която да бъда обичана
та макар и изляна.

Отегчено ме искаш.
А какво във замяна,
ти е дала луната изплискала
своята слава, освен че
и с нощта се скъсява.
В нивята стърнище остана,
а от триците хляба чернее
толкоз много обвивки съм смяла
не остана трошица скорбяла
с която душата ти, да нахраня.

Отегчено е аз, да съм винаги аз.
Имам много различни лица
по едничко във всекичко зрънце
заспало в полите ми.
По едничко във всекичко цвете
закачено в косите ти.
Толкоз пъти била съм родена
и пак съм умирала.
А небето и така  ме познава
и заплача ли с мен  завалява,
само смутена те питам дали
тъй различна ме познаваш и ти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...