Писмо от лисицата - Dopis z lišky


                    



                                   Přijdeš mi dát sbohem a já ti dám dárek - tajemství.“
                                                                              

                                                         Malý princ  Antoina de Saint-Exupéry

    

Taková jsem jako kdyby si mě pošeptal
nejasná, hluchá nota, duše v půltónu,
pokud by ses dlouho vracel a mně hrál,
ze zlomenou ladičku povzdech zůstanu.

Taková jsem, léto téměř poloviční
šaty nenosím, přikrývku večer mám z byliny.
Když  cesta má přechází podél celé zemi
rozplétám noci zvonící , vážu s vlasy sny.

А ty jsi mladý, tak jasná hvězda z nesčetných
ne pamatuj kolik nádechů, jen můj jsi byl,
jak kvítek chýr vonný padlý, do zamlklé pole,
jak rosa vzala ranní dech v letní vedrech.

Taková jsem a stávám se s tebou tak nereálná
tak lehkomyslná že z touhy zlomila jsem duše dvě.
Ale ty pojď a dej mi den v naději krátká
než léto skonči, než půjdeš kam tě cesta zve.      

Protože stále v pouštní studni věřím
a hledám  rýmy a  čerpám s ním vodu.
A v noci hejno divokých kachen zpřádám
abych dosáhla tvou padající hvězdu.

A když dorazím k ni jedině bych si přála
tisíc slunečních západu abych s tebou poznala,
můj malý, zlatý princi.




                              ,,Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна. ,,
                                                                                                   Из Малкия принц



Такава съм каквато ме прошепваш
неизяснена, глуха нота, полутон.
И дълго да се връщаш и да свириш
ще съм въздишката на счупен камертон.

Такава съм почти преполовено лято
не нося дрехи, вечер се завивам с треви.
Когато пътя ми пресича напречно земята
разплитам нощи, връзвам сънища с коси.

А ти си толкоз млад, ясна звезда си oт безброя           
не помня колко вдишвания бил си само мой,
като изгубено звънче от ширналата се шибоя,         
като роса поела дъх в утрото на летен зной.

Такава съм и знам, че с тебе нереална ставам,
тъй лекомислена с копнежа счупих две души.
Ела и дай ми само кратък ден да се надявам,
преди да свърши лятото и ти да си вървиш.

Защото все така наивно вярвам в кладенци
и търся  рими за да черпам с тях вода
и в нощите си литвам с ято диви патици
за да настигна твойта падаща звезда.



А стигна ли я само ще си пожелая
хиляда залеза с тебе да позная,
мой малък, златен принце...





Свят в роса

  Понякога само снимам... и мълча, гласа е вибрация, мислите са вибрация, капките са тук само миг, не мога да си позволя да ги изгубя.
 Поезията е мълчание, а само душата свири на арфа. Слушаш ли?


 







Капки

Бях сама... и беше утрин.
Те не слязоха, а аз не бързах.
Бяха огледало, а света илюзия.
Замълчи и дишай.
В единение.

Те са аз.






Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...