Сезонът на дъждовете


                                                                  

                                         На Мишо    

За тебе мисля си и ми е леко
и нещо в мене се разлива,
това е онзи влажен полутон.
Очаквам да заплиска любовта ми.
Докосват се потрепват листите,
боли ги, удрят мокро капките,
разшумват пъпките, обливат ги със благодат.
Проплакват мъчно бедните от скръб заченати,
зоват духа на дървесата и разтреперани шумят.
Мълчанието заплашва да прелее
от бурен тътен небеса да се тресат.
Какво пък буря е и нек беснее,
сърдити облаците ще сълзят.
Отчаяно се боря със прибоя,
ревът във мене сто вълни,
но като вечната секвоя,
ще надживея всичките беди.

Очаквам да заплиска любовта ми.
Сега е влажен, влажен полутон,
а кълновете никнат във пороя
от силата на мокрия сезон.
И мисля си за тебе и съм твоя...

27.02.2000 - София


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...