Зимна раздяла

Blossoms under Snow.

via 





Преспите на дворчето чумерят се навъсени,
стълбите въздишат Снежно сме поръсени
Тръгнала си е нощес последната вихрушка,
пазят сънищата борови, свидна теменужка.

Под притихнала земна обич кротко дреме,

неродено тайнство спящо в ланско семе.
Капчиците разтопена снежност звънват,
в нeтъкана паяжина, слънчица осъмват. 

Утрин с лазурени простори разлюляни,

влюбени врабчета учат песни неизпяни. 
Шепота им буди срамежливите кокичета
връзват бели шапки като две момичета. 

Ябълката варди празно есенно гнезденце,

тихичко желае птички с босички краченца.
Равномерно чукат, и отмерват светлината 
не капчуци, струни  младост в дървесата.

Стъпки тръгващи в пътеката са сгушени

тихо минала през мокрото с ботушите.
Само махнала и после е отишла в бялото,
зимно скъсаното, взела си е одеялото.

2012 

Под дъжда

                                 


by VIN Tew, via Flickr
                                 
                                                               
Плете мъглата палена, плете тъга.
Пътека има за оттатък, пътека под дъжда.
Не питай за къде е тя,
защо съм скръб, защо съм без  душа.
Не питай ме какво ѝ сторих.
Аз тия порти преди век затворих.

Плете тъгата ми мъгли, въже плете.

Но ако ти на там погледнеш любопитен, млад.
Не ще намериш ни зид, ни бряг, ни слънчев град.
От другата страна е вечен мрак, вали със дни.
Боли и в мокрите слани сред ширнали треви,
вървя и падам, и творя мечти, деля от хляба
жена съм просто всякаква, но нивга слаба.

Помни, въже тъка. За затегна всяка мисъл в клуп.

Небето винаги e от гранитна плът, ала гори,
че изненадан се оглеждаш толкова личи.
Какво и да търсиш там, надежда не зови.
Чадър ти трябва от космическа програма.
Дано с него съумееш от мен да се опазиш.
Когато вържа на въжето всякоя звезда
и я обеся за измама, и за кражба на душа.

Там дето падат капки, от пламък не боли.

Отдавна потушени са подзведните пожари.
Една след друга небесните плеяди удуших.
Там лее просто дъжд, твърдта на буци се троши
на кални вади се оттича.  Нека си върви.
Там никого на сила не държа, сега тръгни и ти
не се обръщай, но за мен мълчи. Такава няма,
и не я познаваш, с нея не пристъпи храма.

Пътеките са само начертания от босите нозе на любовта.

И да си бил звезда и да си  бил блестял
навярно ангел да си паднал, цял си в кал.
Защото там вали с дни.
А аз седя и с две останали игли
плета наново от мъгла души
и ги продавам за сълзите ти.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...