Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Декември, 2013

Каквото си поискам - Co se mi zachce

 ...отдавна съм я изоставила да трепери навън сама, 
напоследък дори гледам - отишла си е.   Направила е място за истинската...
                                                                                                       secret_rose 


Въртя се в кръг нали,
на тебе вече май ти писва.
Тогава си тръгни.
На прага ти вода ще лисна
кастронче, две, така да ти върви
нататък ще ти бъде по-добре,
че аз съм цапната в устата,
фифла.

Какво ще правя, ще седя
и даже мога да се вкисна,
ако ми скимне ще рева
ако ли не, ще го измисля.
Виж в хола има три стени,
а аз с боите съм на ти.
Когато си отпратил любовта...
...остава ми да драскам колелца.

...и още да позная истинската...



…před časem jsem jí pustila ven ať se tam třeba klepe...  ale kupodivu koukám ona šla pryč,  udělala místo pro tu PRAVOU..... secret rose


Jsem pořad dokola stejná, a zřejmě té vytáčím dost  že jo... Tak klidně běž… A nashle, přeji ti šťastnou cestu ať se ti daří co nejlépe někam jinam,  jak po vodě vždyť  víš jsem upřímné sprostá holka.
Co budu dělat…

Не оставам - Nezůstávám

Кажи ми как да спра експрес
когато през земята ми минават
две релси, гара със адрес
където трябва да остана
поне за цял живот.

Кажи ми как да спра експрес
когато просто се задава,
а аз очаквам без протест
косите с вятъра да замотава
там в някой чужд живот.

Кажи ми как да спра сега,
експресът връхлетял срещу ми.
Съдбата не е никакъв претекст
а влаковете не обичат думи.
те гонят падащи звезди.

Душа тук време не остана да се чудиш
или се качваш, днес, сега
или е ясно...

...че го губиш.

Експрес се спира с две ръце
стоиш направо срещу светлината.
Душа, събрали си багажа?
От днес живееш на луната.
..............................................

След светлините сблъска е кратък,
и стига само за въздишка отлетяла... 
тъй закопняла, разпиляна в тласък, 
душата нивга не остава цяла... 
....нито остава в него.



Nezůstávám

Řekni mi, jak zastavit Express když na zemí mám 
koleje dvě a stanice s adresou a musím tam zůstat  tak minimálně celý život.
Řekni mi, jak zastavit Express když už je rozjetý a bez protestu já si přejí  aby mis větr…

Миг - Оkamžik

Остави го да мълчи,
то е само капчица под небето.
Трептене от камбанен звън в утрото,
преди да се е вдигнала росата.
Проблясък в зениците му.
Спомен от мъгли и сребърни елфи, 
не поели пътя за връщане. 
Слънчев лъч избягал надолу, 
обичащ облаците в тревите.
Сенчица от незагаснал 
нощен лампион край реката.
Остави го да те има само миг.
Не го помни, не знай кое е.
Душите нямат врати.
Имат тебе. 


Оkamžik

Nech ho být zticha, on je jenom kapka z nebe. Rozechvění zvonů v náruči rána než se rosa rozptýlí. Je to záblesk v jeho zornici. Vzpomínkа z mlhy a stříbrných elfů nenechali cestu k návratu. Sluneční paprsek prchnul dolů milující mraky v trávě. Stínek z nezhaslé noční lucerny u řeky. Nech ho аť tě má jen chvíli . Zapomeň pak co on byl, kdo on byl. Duše nemají dveře. Duše mají tebe.