Нали луната не видя

http://vanessapaxton.com/
                                               на Мишо
Дали луната снощна остаря
или пък аз съм още много млада,
да мина за последно през тежките жита
преди да ги подпаля в летна клада.

Две плитки сърмени да изтъка
от златото меко в дните жарки.
И като булка гиздава да се тъкмя,
та в нощите да стана нестинарка.

И само докато луната мълком спи
отключвам порти слънчеви от лято
и срещам сватове, и сладко ги поя
с вино маково изкъпано в росата.

И двор и стълбите си зидани мета
та младостта ми да седи на прага,
да вчесвам сън из липовите й коси
та никога от мен да не избяга.

А после се изкачвам над полята
и свалям две звездици ослепели.
Те стигат ми да вляза в мрачина
прахлясала под момини дантели.

От биле брано сънниче-омайно 
венче за ласка вия на момците.
И чашите им топвам го потайно,
за да не помнят цвета ми на очите.

И в тази нощ събличам наметало
защото насред лято газя в клади,
от  бури житото за да опазя зряло
та после да го жъна с обич млада.

Дали от въглени гори, като в раздяла?
От звездни клади ме болят петите.
Дори в утрините да угасна остаряла,
нали във мен се влюбиха искрите...       

2012г.

Queen

(via pockenprinz)
via

   
Далече далече 
къде ли пътуваш?

Далече далече, 
с теб ще нощувам.

Обичам безкрая в
който сънуваш.

Да бъда аз мога,
единствено Маб.

97. 

Очакване


via:



Липсваш ми толкова много.
Усещам духа ти да броди 
и да се докосва до мен.
Да милва всяка сутрин косите ми
да целува миглите ми.

Липсваш ми толкова много.
Виждам очите ти и света в тях.
Струва ми се, че са толкова далечни
и аз не мога да ги докосна.
Ти вечно бягаш, все те няма.
Чувствам, че тишината заплаква 
от копнеж и болка по теб.

Толкова ми липсваш,
а аз не ще мога да ти кажа това.
Тук сякаш всичко спи,
но пак ми шепти за теб.
Даже мъглата когато се спуска 
ми разказва приказки за принцове.
Заставам и дълго стоя до прозореца
чакам те, гледам и мисля за теб.
Едва ли ще дойдеш днес, утре... някога.

Липсваш ми, 
оставам тъжна и тиха,
а времето ми отлита безпощадно
в очакване да те видя, да те чуя, да те имам...

Ала теб те няма. 

96г. Вършец
На Любчо



В моя ад

via:

                                                      На Любчо


Щом aз ще съм умряла,
умрял ще си и ти.
Духа ми в тая жътва
за кръв ще се гласи.

В живота щом до тебе
не мога да съм аз,
любовница във гроба,
съпруга в кървав час.

Тогава ще потънеш
със мене в моя грях.
В мене ще погинеш
тъй както в теб умрях. 

Смъртта е моя близка.
Смъртта ми е съдба.
Не помниш ли коя съм?
Обичам те, ела...


98г.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...