Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Май, 2012

Нали луната не видя

на Мишо
Дали луната снощна остаря
или пък аз съм още много млада,
да мина за последно през тежките жита
преди да ги подпаля в летна клада.

Две плитки сърмени да изтъка
от златото меко в дните жарки.
И като булка гиздава да се тъкмя,
та в нощите да стана нестинарка.

И само докато луната мълком спи
отключвам порти слънчеви от лято
и срещам сватове, и сладко ги поя
с вино маково изкъпано в росата.

И двор и стълбите си зидани мета
та младостта ми да седи на прага,
да вчесвам сън из липовите й коси
та никога от мен да не избяга.

А после се изкачвам над полята и свалям две звездици ослепели. Те стигат ми да вляза в мрачина прахлясала под момини дантели.
От биле брано сънниче-омайно  венче за ласка вия на момците. И чашите им топвам го потайно, за да не помнят цвета ми на очите.
И в тази нощ събличам наметало защото насред лято газя в клади, от  бури житото за да опазя зряло та после да го жъна с обич млада.
Дали от въглени гори, като в раздяла? От звездни клади ме болят петите. Дори в утрините да угасна остаряла, нали …

Queen

Далече далече 
къде ли пътуваш?

Далече далече, 
с теб ще нощувам.

Обичам безкрая в
който сънуваш.

Да бъда аз мога,
единствено Маб.

97. 

Очакване

Липсваш ми толкова много.
Усещам духа ти да броди 
и да се докосва до мен.
Да милва всяка сутрин косите ми
да целува миглите ми.

Липсваш ми толкова много.
Виждам очите ти и света в тях.
Струва ми се, че са толкова далечни
и аз не мога да ги докосна.
Ти вечно бягаш, все те няма.
Чувствам, че тишината заплаква 
от копнеж и болка по теб.

Толкова ми липсваш,
а аз не ще мога да ти кажа това.
Тук сякаш всичко спи,
но пак ми шепти за теб.
Даже мъглата когато се спуска 
ми разказва приказки за принцове.
Заставам и дълго стоя до прозореца
чакам те, гледам и мисля за теб.
Едва ли ще дойдеш днес, утре... някога.

Липсваш ми, 
оставам тъжна и тиха,
а времето ми отлита безпощадно
в очакване да те видя, да те чуя, да те имам...

Ала теб те няма. 

96г. Вършец
На Любчо



В моя ад

На Любчо


Щом aз ще съм умряла,
умрял ще си и ти.
Духа ми в тая жътва
за кръв ще се гласи.

В живота щом до тебе
не мога да съм аз,
любовница във гроба,
съпруга в кървав час.

Тогава ще потънеш
със мене в моя грях.
В мене ще погинеш
тъй както в теб умрях. 

Смъртта е моя близка.
Смъртта ми е съдба.
Не помниш ли коя съм? Обичам те, ела...


98г.