26.11.2018 г.

Зима на село



снимка от интернет


Зимен лай, селце под баира.
в снега следи от шейна.
Вече не съм дете.

Мразовита утрин. Пъртина.
 В душата ми село и сняг.
Но аз не съм там.

Бели гугли, спи селцето,
тихото пада снега.
Толкова съм далече.

23.04.2018 г.

Неонов Рай

   Зеленото е основният цвят, щъкат, увиват се и се надигат мехури, ритмично пиу-пиу е също в зелено. Издишваш се, не искаш да дишаш, но въздуха бива натикан в дробовете ти, крещиш го, нямаш глас. Устата ти е запушена, ръцете ти ги няма, има само две огромни рачешки щипки, по-големи са от тялото ти. Питаш се как ще чистиш леща с тях, как ще си бръкнеш в носа. Зелените мехури стават на панталони, на крачоли и ръкави.. те са край теб. Завиват те.
 - Шибайте се скапаняци, не ми трябва завивка, искам да си бръкна в носа.
Нещо пробива очите ти.
- НЯМА зенична реакция.
Въздуха продължава да се гневи в дробове ти, вкарват го, и го изкарват... Има вкус на гасена вар и пикоч.
Радиоточката пращи. Пиу-пиу-пиу...
- Моля ви, моля ви... някой драска морзовата азбука по стената с карфица.
Зеленото става на бяло, топи се, после вали сняг някакъв лепкав,  червен сняг... Плъзват буболечки, захапват те по краката. Защо боли като нямаш крака. Крещиш, пуснал си корени.
 - Перфорация и масивно кървене. Подайте ми адреналин.
 - Левият. Мозъчна смърт. Номера на трансплатационният център. Мъж на 23 години, здраво сърце...
- Моля ви, моля ви...
- За кВо ми е сърце мамка му,  искам да си бръкна в носа.
Пиу-пиу-пиу...
- Докторе..?
- Здрав червен дроб, здраво сърце, чисти роговици на очите... минимум три органа от един здрав донор.
͢͢͢͢͢͢͢͢
Кална е, нивата е мокра, пролет, върбите зеленят, очите и също... Следваш я.
Час на смъртта.
Крив почерк. Еxitus letalis 14:20 Подпис. Неонова светлина. Стрелка. → ВХОД.
На кой са му притрябвали шибаните ти черва и в Раят не ги трансплантират.


1.04.2018 г.

Вали


Acrylic paint on a canvas (45X60m.)
Combined technique.
Original authorship work.


Пак чувам шепот,
вън снега
с липите си говори
и пада в хладните ми нощи
на парцали.
И няма да я чакам пак отново
и не е тази младост в зелено
тя предвеликденски се провали
и аз умрях от пролет.
И никнат в мене мартенски треви
във тихият им шепот нощем ставам,
по-плаха от сърните
и не дишам,
а те между ребрата ми напират
и раснат по посока на небето.
Снега обаче ми спести тъгата
и я натрупа в преспи бели
но не в косите ми,
под уличните лампи
оредели.



11.02.2018 г.

Вълшебна гора


         

Acrylic paint on a canvas (45X60m.)
Combined technique.
Primed canvas, 100% cotton, 280 g/m2
Original authorship work.

 Сутринта беше зелена, паяжините чертаеха линии под мокрият мъх. Въздуха беше пропит с влага и сънливост. Един бръмбар се измъкна с бавни движения от сянката на нощните цветя. Топчета слънчева светлина се търкулнаха край бръмбара. Той се напи със златиста вода, а по крачката му полепнаха капчици.
    В тихото,  боровите иглички падаха с мек звън върху мънистата на росата. Въздишка се отрони в бледосин, облачен отенък и се отпечата на корубата на бръмбара. Той усети докосването и потрепери. Хладният въздух попиваше всеки звук с меките си небесни завивки.  Бръмбарът бавно вървеше между връхчетата на пробилите луковици.
    На дърветата кацна птица, с черното си като вселена око наблюдаваше мъха, следеше  тревожното потрепване на паяжините. С рязко движение тя клъвна бръмбара и кацна отново на бора. Въздуха се раздвижи, от отворените цветчета кокичетата се посипа ярко жълт прашец.
Птицата се огледа, една шишарка тупна и я подплаши, тя литна.
Топлината на лъчите достигна сенките. В мъха затоплените кадели влага, запредоха снопове тънка пара,  която се издигаше към боровете. Деня беше започнал.





Сладолед


 Сладоледеното момиче, беше със скъсана рокля, краката му бяха изподрани, устните напукани посинели и бели. То знаеше защо е дошло, но не знаеше защо е останало.
Да забравиш беше като да издишаш, нямаше нужда от усилие.
    Преди време миналото го беше застигнало и то срещна Красивият принц.  Той беше възпълничкък, вероятно от ядене на сладоледени момичета, но винаги носеше сладки подаръци.
Първото докосване беше омекващо и плахо, като пипало на медуза.
Но момичето беше свикнало с мляскащото усещане на хорските езици, то беше професионално. Подаръците бяха приятни, това имаше значение и си заслужаваше да се помни.
Той и донесе ягодови плодове и нощта се оцвети в стопени захарни пръчки топящи се по стъпала, не беше взискателен. Идваше редовно със зърнисти ягоди, полети с топъл сироп.
    Всеки обича ягоди, лесно е се влюбиш в ягода. Да се поливаш сироп по слънчевият си сплит.
Обеща и розова рокля, Красивите принцове държат на обещанията си, но първо нека се помолят заедно. Първо задълженията, после удоволствията.
Красивият принц обичаше да радва момичетата, този път наистина зарадва това с розовата рокля.
Мястото беше пълно с покой. Сладоледеното момиче мирише. Мухите се тълпяха и опипваха с меките си пипалца очните му ябълки. Беше лесно да остане тук, нямаше нужда от усилие, нито от дишане. Омекваше и се топеше в розово.